Ореховата градина
Орехът е дърво, което рядко представлява интерес за селскостопанските производители, поради това, че възвращаемостта от инвестицията в подобна градина е сравнително бавна. В нашата страна то е широко разпространено, но главно като единични дървета из нивите, пътищата, дворовете и др. В култивирана градина, отглеждането на орехови насаждения е изключение.
За тези, които са направили постъпки в отглеждането на такъв тип растение съществуват разнообразни начини за печалба от продукцията му. Орехът има голямо стопанско значение, поради широкото си приложение - за задоволяване на хранителните нужди, за лечебна употреба, за индустриални производства.
С богатото си съдържание на мазнина, белтъчни вещества, витамини и други, ореховите плодове, които притежават високи вкусови качества, са ценна храна за човека. Листата, кората и корените на ореховото дърво, както и кората на плода се използват за боядисване на вълнени и копринени платове и прежди, дървени предмети, за шарене на кожи и др.. Специално ореховите листа се използват в медицината и козметиката. А ореховата дървесина се отличава с голяма здравина, твърдост и пластичност, лесно се обработва и полира.
Като растение, орехът не е много придирчив и освен при първоначалното му засаждане и израстване, той не изисква много грижи. Ореховите насаждения не са много взискателни към почвените условия, но все пак най – добре се развива и плододава на леки, дълбоки, плодородни и свежи глинесто – варовити или песъчливо – глинести почви. Ореха не понася тежките влажни глинести почви и близката подпочвена вода. При такива неподходящи условия, ореха спира растежа си, а връхните му клони засъхват.
Ореха не е взискателен и по отношение на климатичните условия. При нашия климат той вирее почти навсякъде, но най – добре се развива в по – топлите райони с изобилна слънчева светлина. В ниските полски местности и в не проветривите крайречни долини ореха често страда през пролетта от измръзване на цветовете и младите леторасти. При извънредно ниски зимни температури, част от клоните често измръзват, но лесно се възстановяват. Ореха е значително сухоустойчив овощен вид.
Растението се размножава чрез семена или чрез присаждане. Семенното размножаване не е за предпочитане поради това, че не се запазват качествата на сорта и плододаването започва много късно. У нас присаждането на ореха вече е редовна практика в овощните разсадници. Повечето от създадените промишлени орехови насаждения са от утвърдени присадени сортове. За подложка се използват семеначета получени от обикновен орех.
Орехите се засаждат на разстояния 6 – 10 метра в реда и 10 – 12 метра в междуредията. С оглед на по – ефективно използване на площта, младите орехови насаждения се запълват с бадем, вишна, череша или лешник. До израстване на ореховите дървета, другите видове дръвчета осигуряват допълнителни доходи. В последствие биват изкоренявани, за да не си пречат с ореха.
Изключително важно е да се пазят насажденията от повреди, като се вземат мерки за опазването им от селскостопански животни и други механични увреждания -изкривяване на стъблата и др.. Орехът образува големи по размери дървета, с височина до 15-20 м и дебелина на ствола до 150 см. От едно дърво може да се получат средно 40-80 кг плодове. Орехът е дълговечно растение, което живее 200-300 години.