Повишени изисквания на инвеститорите към инвестициите в земя

През последните няколко години и особено през 2008 г., пазарът на земеделска земя в страната беше много динамичен, търсенето бе голямо. А предпоставки за такъв пазар имаше. След връщането на земята на собствениците и техните наследници, част от тях пожелаха да се освободят от нея по една или друга причина. Въпреки това много парцели все още пустеят. Същевременно търсенето на земеделска земя нараства от страна на тези, които са решили трайно да развиват съвременно земеделие. За да сторят това те купуват и окрупняват парцелите земя.

Ценовото равновесие на пазара се определя от търсенето и предлагането. До средата на 2008 г. цените на земята вървяха стремително нагоре, но въпреки това не достигнаха равнищата в другите европейски държави и са все още много ниски. Само през миналата година са сключени над 150 хиляди сделки на пазара за фермерски имоти. Глобалната финансово-икономическа криза обаче промени ситуацията. Пазарът на земеделска земя „охладня” след един много бурен ръст през третото тримесечие на миналата година, когато в североизточните части на страната бяха достигнати цени от 600 лв. на декар.

В резултат на което, през последното тримесечие на 2008 г., както и през първата половина на 2009 г. се забелязва драстично намаляване на броя на сделките, както и корекция на цената с 30-40 процента спрямо пиковите си нива август – септември 2008 г.

Пазар на земеделска земя винаги ще има, но купувачите коренно промениха изискванията си. Характерното през тази година е, че всички участници започнаха да ценят покупката на земята и станаха много взискателни към качествата на земите, които се купуват. Еуфорията, която имаше преди година, вече изчезна. Цените се нормализираха, стигнаха вече нива 30-40 процента по-ниски в сравнение с миналата година и сега средно са в интервал от 200 до 250 лева за декар. И при едни стабилни цени обемите търгувани земи постепенно започнаха да се увеличават. Сега инвеститорите започнаха да търсят единствено обработваеми земи, защото необработваемите няма кой да ги арендува, тъй като няма доход от тях. Освен от Дружествата със специална инвестиционна цел, все още има търсене от други инвеститори, макар и по-малко отколкото през 2007г. и 2008г. Към тях могат да се причислят и чужденци, които продължават да проявяват интерес към българските имоти, макар че вече пазаруват доста разумно.

Чуждестранните инвеститори, винаги са били внимателни към качеството на земята, тъй като за тях връзката земя – доходност от нея е водеща при формиране на инвестицията. До този извод стигнаха и самите дружества, които инвестират в земеделска земя в България. И не случайно в момента всички дружества преразглеждат портфейлите си. Те се освобождават от част от земите си в по-малко плодородни землища, които носят по-малка доходност и същевремено концентрират парцелите си в региони, където могат да реализират по-добра доходност за себе си и за акционерите си.”

Освен към североизточната част на страната, където парцелите са големи, равни,максимално се използват и дават възможност за модерно земеделие, интересът на инвеститорите напоследък се измести към севезопадния регион, който поради планинския си характер допреди две години бе значително изостанал в сравнение с другите региони на страната. Голяма част от инвеститорите, които купуват и арендуват земеделска земя, се насочиха към северозападната част на страната и вече могат да се видят цели засяти полета на мястото на доскоро пустеещите земи.

Броят на сделките в северозападния район през последните години непрекъснато се покачва и тъй като той до известна степен бе неизследвана територия, се даваше възможност за по-бърза покупка на голямо количество земя, което благоприятства концентрацията и комасацията на земята. Докато в североизточния район, в Добруджа, там традиционно земеделието е добре развито още преди да стартира реалния пазар на земята, който започна 2006-2007 г. По тази причина там рядко се правеха сделки със земя. Проблемът пред българската земя е нейната разпокъсаност. В България традиционният парцел е от 5 максимум до 10 дка, което, разбирате, че не е предпоставка за развитие на ефективно земеделие. Такова земеделие може да се развива при минимум 10-15 хиляди декара. По-големите играчи на пазара-фондовете, които инвестират в земеделска земя, през 2008 усилено концентрираха земите си. През 2009 този процес продължава, но с по-бавни темпове.

Засилване и окрупняване в този сектор се прогнозира в края на 2010г. Share




Share
зареждане
Зареждам... Моля изчакайте!
Нямате продукти в кошницата!