Закупуването на земя в чужбина, като дългосрочна стратегия

Когато се спомене за изчерпаеми природни ресурси, обикновено първата асоциация, която правим е с петрола и газта, като най-належащ проблем за разрешаване, но в действителност борбата за ресурси не включва само тях, а също така и селскостопанските земи. Продоволственият проблем в света е не по-малък или важен от световната икономическа криза. Много плодородни площи биват загубвани завинаги, поради застрояване, инвестиционни проекти и други. Днес представителите на индустрията изземват все повече обработваема земя и сменят предназначението и. В някои страни, засилването на продоволственият проблем се усеща много слабо и не му се обръща голямо внимание, но десетки страни са наясно с него, изпитват последствията му и се опитват да намерят решение.

Интересното, в случая е,че при развиване успоредно на две кризи- хранителна и финансова, ефекта върху производството на продоволствия беше много интересен- закупуване на земя за производство на храна извън собствената територия. Редица страни, разполагащи с финансови средства, но внасящи храни, се опасяват от промяна на ситуацията на пазарите и се опитват да намерят източник на храна, печелейки контрол върху селскостопанските предприятия зад граница. Това се разглежда от тях като иновативна дългосрочна стратегия за обезпечаване на собственото население с храна на добра цена. Някои такива страни са Саудитска Арабия, Япония, Китай, Индия, Южна Корея, Либия, Египет, Малайзия, Бахрейн, Йордания, Кувейт, Катар, Обединените арабски емирства. Във всяка от тези страни, ситуацията е различна.

В някои, тя дори е много добра. Китай, например, самостоятелно се обезпечава с храна. Но все пак, не трябва да се забравят някои съществени фактори- огромното население, загубата на обработваема земя поради градското и промишленото строителство, недостига на вода, мотивират китайското правителство да мисли и действа стратегически за осигуряване на продоволствената безопасност. 40% от земеделските производители в света, живеят в Китай, но на тях се падат едва 9% от всички обработваеми земи.

На другият полюс са страните, който предлагат плодородни земи- Уганда, Бразилия, Камбоджа, Судан и Пакистан. В Судан, гладуват повече от 5 милиона бежанци, но чуждестранни правителства, купуват земи в Судан, за да произвеждат храна предимно за износ, за своите граждани. Нещо подобно става в Камбоджа, където гладуват половин милион души. Въпросът, който биха си задали мнозина е: „Щом тези страни разполагат с плодородни земи, защо са всеизвестни с продоволствените си проблеми и глад?”. Отговорът е елементарен и касае финансовите възможности на правителствата и частния сектор. Именно поради това, страните, които продават, приветстват това използване на собствената им земя, заради получаването на нови чуждестранни инвестиции. Някои страни просто са убедени в не надеждността на пазарите и придобиват все повече земеделски земя в чужбина.

В условията на криза, всички участници на финансовите и продоволствените пазари - инвестиционни компании, хедж фондове, пенсионни фондове, частни фондации, изхвърлени от пазара поради колапса на системата - всички се обръщат към земята. Това ще им осигури храна и гориво, като нов източник на печалба. В момента ситуацията е проста - храната е скъпа, а земята е много евтина. Затова, най-често решение на проблема с продоволствията е да се придобива земя и то желателно - най-плодородната, в близост до водоизточниците и така нататък.

Във всички случаи печеливш ще остане частния бизнес. Когато се сключват договори за покупка на земя в името на „продоволствената безопасност", частния сектор се надява да използва това в свой интерес. Оказва се, че чуждите компании получават нова форма на контрол върху земята за производство на храни, които не са предназначени за местното население. Кой ще каже след това, че колониализмът е нещо от миналото?




Share
зареждане
Зареждам... Моля изчакайте!
Нямате продукти в кошницата!