СПЕЛТАТА - ДРЕВНО ЖИТНО РАСТЕНИЕ, КОЕТО МОЖЕ ПОВЕЧЕ ОТ ДРУГИТЕ

Спелтата е едно от най-древните житни растения, като има сведения че се е съществува повече от осем хиляди години  Предшественица е на пшеницата и още келтите и древните египтяни са я отглеждали. Това е специален сорт жито, кaто в миналото е била използвана масово, но от началото на 20 век постепенно е изместена от обикновената хлебна пшеница, тъй като тя позволявала по-високи добиви.

Днес се засяват по-малко от 10 процента от тази площ. От няколко години обаче спелтата преживява своеобразен ренесанс и интереса към нея се увеличава. 

Спелтата е изключително лесна за отглеждане и непретенциозна по отношение на почвата, като може да вирее много добре дори върху бедни каменисти и ниско плодородни почви. Добивите от спелта почти не се влияят от наторяването, което кара производителите да не използват изкуствени торове. Затова спелтата е по-малко замърсена с отрови от околнат

а среда, в сравнение с останалите видове житни растения. Можем дa се каже, че тя е най-чистото житно растение, защото поради изключителната си резистентност към гъбички и вредители може да се отглежда почти без инсектициди, хербициди и пестициди. От гледна точка на екологията, спелтата е просто идеална.  

Отглежда се и процедурите за обработка са както при пшеницата, като това, което я различава, е че след като бъде ожъната, преди смилането й, трябва да бъде обелена. При нея зърната се освобождават механично от люспата. След това сместа от зърно и люспи се подлага на процес на пречистване, в който плявата се отделя от зърното. Чак тогава зърното се смила. Процедурите по сушене и съхранение са аналогични на тези при зимната пшеница.

Дълго време спелтата е измествана като основно житно растение от пшеницата, от която добивът е по-голям. Наред с това преработката на спелтата трябва да се осъществява по-интензивно във времето и е по-скъпа в сравнение с тази, на конкурентните зърнени растения, тъй като зърното й е здраво сраснало с твърдите си люспи.

Но именно в това се състои основното й предимство - тя е по-устойчива. Така че е по-непретенциозенa, по-издържливa, понася по-леко зимата и рядко боледува. Ако при засяването на полята постоянно се държи сметка за сеитбообращението, рискът от заболявания, характерни за житните растения, може предварително да се сведе до минимум.

Тази култура се отличава с висока чистота, защото при отглеждане на спелта  не се използват изкуствени торове и пестициди. В нея се съдържат високо количество полезни хранителни вещества - 57,9% въглехидрати, 17% протеини, 3% мазнини, 9,2 фибри, минерални соли и витамини. Спелтата съдържа балансирано количество глутен и е изключително подходяща за приготвяне на тестени изделия. Съставките й са водоразтворими, което спомага възприемането й от организма. Препоръчва се при здравословно хранене и спомага за подобряване на кръвообращението, улеснява бъбречната дейност и пречистването на организма, действа съдоразширяващо и подобрява храносмилането. Спелтата се използва при производство на хляб и хлебни изделия, брашно, макарони, безкофеиново кафе, снаксове и мюсли. Все повече производители на биологични продукти използват спелта. Добрите предпоставки за отглеждане на спелта в България са допълнителен стимул за развитието на органичното земеделие и хранителна индустрия в страната.