Производство на картофи - какво трябва да знаем

 За производство на картофи се избират площи, огрявани през по-голямата част от деня, с бързо затоплящи се през пролетта почви, с добра структура и въздухопропускливост, богати на органични вещества. Тежките глинести, преовлажнени, студени, сбити, бедни почви не са подходящи за отглеждане на картофи. Най-добре е да се отглеждат след предшественик бобови или житни култури.

  Площите, заплевелени с многогодишни коренищни и кореноиздънкови плевели - пирей, троскот, балур и др. - след прибирането на предшественика се оставят 20-30 дни за израстване на плевелите и се третират с Раундъп - 1000-1200 мл/дка. Дълбоката оран на тях се извършва след 20-25 дни, когато растителната маса е изсъхнала. На площи, заплевелени с коренищни многогодишни плевели, които не са третирани с Раундъп, след прибирането на предшественика площта се подмята с лемежен плуг или тежка дискова брана до дълбочина 15см, за да се изкоренят, нарежат и изсъхнат плевелите. Дълбоката оран (23-25см) се извършва след 20-25 дни. На площи, чисти от коренищни и кореноиздънкови плевели може веднага да се пристъпи към дълбока оран след прибирането на предшественика. На тези с голям наклон, където има опасност от изнасяне на горния почвен пласт при дъжд или стопяване на снега, дълбоката оран може да се отложи за пролетта. Оре се само при суха почва. На тежки и уплътнени, сбити почви след дълбоката оран през есента при сухо време се извършва подравняване и набраздяване. Пролетта картофите направо се засаждат. Ако поникнат плевелите и се закъснее със засаждането поради чести дъждове, площта се култивира преди засаждането. На по-ранно просъхващи почви пролетта се извършват две кръстосани култивирания с прикрепена към култиватора тежка зъбна брана за заравняване на площта, след което се пристъпва към засаждане на картофите.

Оборският тор (2-3 т/дка), суперфосфатът (20-30 кг/дка) и калиевият сулфат (20-25 кг/дка) се разпръскват преди дълбоката оран. Азотният тор се внася еднократно - 20-30 кг/дка амониева селитра. Внася се преди последната пролетна обработка, при първото или второто окопаване. При възможност може да се раздели на две равни дози и да се внесе при първото окопаване и в началото на цъфтежа, но не по-късно.

За добро производство се изисква качествен посадъчен материал. Произходът му трябва да бъде от семепроизводните райони с надморска височина 1000-1200м. Там летежът на въшките - преносители на вирусни болести, започва късно и опасността от пренасяне на заразата с материала е най-малка. Клубените, използвани за посадъчен материал, трябва да са с тегло 40-60г, на две или три фракции; най-добре на две - с 3-4см и 4-5см диаметър на по-дългата част. Важно е да произхождат от здрави растения, да нямат измръзвания или повреди от вредители. След почистването и сортирането им клубените се закаляват една-две седмици при наличие на светлина и температура около 15 градуса, за да зараснат раните при прибирането. Помещенията за съхранение през зимата се почистват, дезинфекцират се или се обгазяват със сяра. Клубените се съхраняват в помещения с регулирана температура  при 2-4 градуса, при която всички физиологични и биологични процеси затихват. Могат да се съхраняват и в ровници. 

  Към засаждане на картофите се пристъпва, когато температурата на почвата на дълбочина 10см се задържи трайно над 5 градуса при рътените картофи и над 8 градуса при нерътените и премине опасността от късни слани.