Любопитно за белия трън

Белият трън (Silybum marianum) се свързва с легендата за Дева Мария, която за да скрие бебето си от войниците на Ирод, го оставила под големите листа на един трън. Няколко капки от млякото й паднали върху листата на тръна и те оттогава запазили вида си, като придобили лечебни свойства. У нас често погрешно го наричат "магарешки бодил", въпреки, че дори не са от едно семейство - любопитно е да се знае, че е по-близък роднина на артишока отколкото на "магарешкото цвете"!

Растението е един от най-старите и най-задълбочено изследвани билкови лекарства в света, благодарение на основната си активна съставка – силимарин.

Той представлява мощен антиоксидант, който защитава чернодробните клетки от вредните вещества, формирани при пушене, злоупотреба с алкохол и от храни, богати на мазнини.

Антиоксидантният му ефект е десет пъти по-силен от този на Витамин Е. Силимаринът има противовъзпалително и анти-метастатично действие.

Освен това белият трън е един от най-ефективните хепатопротектори. Активните му съставки спомагат за стабилизацията на био-мембраните на хепатоцитите, повишават съществено детоксикиращата и антиоксидантна активност на черния дроб, включително и синтеза на глутатиона.

Черният дроб е пречиствателната станция на целия организъм, но за да е ефективен и да работи на пълни обороти, самият той трябва да е прочистен.

Според учени и доктори в областа, в черния дроб се извършват изключително важени процеси, при които много от токсините се трансформират в нетоксични водноразтворими вещества. Смята се също така, че при болестта на Алцхаймер са увредени някои от ензимите, участващи в детоксикиращия процес метилиране и сулфониране.
Чернодробната клетка привлича сяросъдържащите и метилсъдържащите аминокиселини, за да извлекат замърсителите и да ги изкарат като водноразтворими, по-малко токсични продукти. Оттам те отиват в жлъчката, след което напускат организма. На практика черният дроб и жлъчката са нещо като пречиствателната станция на организма.

При всички положения трябва да се знае и кои са вредните храни за черния дроб, за да ги избягваме. Това са  едрите картофи, печените на скара храни, тлъстите меса, пържени яйца, алкохол. Кофеинът също е добре да се избягва.

В периода на прочистване на черния дроб е много важно супите да се правят с булгур и просо. Към тях е добре да се добавя куркума. Това е билката, изключително важна за процеса на изчистване на жлъчката.
Много полезни за черния дроб са леко препечените какаови зърна с малко вода, а не с мляко. Препоръчителни са черният шоколад и червеното вино, но в умерени количества. Полезни са морковите, ябълките, прасковите, смокините и кайсиите.

Течностите в тялото, отговорни за отстраняването на неестествените продукти, са жлъчката, урината и потта. Самите те трябва да са чисти, за да могат да транспортират нежеланите вещества извън организма, като в този процес много помагат билки като полския хвощ, магданоз и белия трън.

Белият трън профилактично защитава неповредените хепатоцити и повишава тяхната устойчивост по отношение на инфекциите и различни видове отравяния.

Билката усилва образуването на жлъчка и ускорява отделянето й, като по този начин се нормализират процесите на храносмилане и обмяната на веществата.

Поради тази причина растението се използва при остри и хронични хепатити, цироза на черния дроб, холангит, холецистит, а също и при токсични поражения на черен дроб в резултат на отравяне с различни химически съединения, в т.ч.  химио- и лъчетерапия.

Свойствата му намират успешно приложение и при лечението на захарен диабет, хронични заболявания на стомашно-чревния тракт и разширени вени.

Изследван е и във връзка с потенциалното му действие за предотвратяване на рака и лечение на усложнения при пациенти с ХИВ.

Белият трън може да се използва и на трапезата ни като салата –всички рецепти за салата със спанак могат да бъдат заменени със свежи листа от бял трън. Те са полезен имуностимулатор, особено пролетно време, когато организмът вече е изтощен от зимната липса на достатъчно пресни плодове и зеленчуци . Младите листа, издънки, стъбла и корени са ядливи и са добър източник на флавоноиди, витамин С, желязо и други минерали.