Лозaта - непредирчива и щедра зeмеделска култура

Лозата е растение, което може да се отглежда върху най-разнообразни почви.Тя може да се засади безпроблемно върху хълмисти терени със сравнително бедни почви, където другите култури не могат или много трудно виреят. Лозата не вирее само на заблатени, тежки и силно сбити почви.

При еднакви климатични условия в един и същ район може да се получи грозде, което дава различни по качества вина в зависимост от почвения тип. Най-добри за лозата са дълбоките, рохкави, бързо затоплящи се почви. Особено подходящи са леките песъчливи и чакълести почви. От това не бива да се прави изводът, че лозата е невзискателна към почвата. Добре известно е, че от характера и свойствата на почвата зависят в голяма степен силата на лозите, добивът и качеството на гроздето.

В миналото, са отглеждани неприсадени лози, но днес се практикува използването на подложки. Някои от подложките се развиват по-добре на сухи и плитки почви, а други - на свежи и дълбоки. Едни подложки понасят по-високо съдържание на карбонати в почвата, а други - по-ниско. Ето защо преди засаждането на лозите трябва да се проучи почвата и в зависимост от това да се подберат подложката и сортовете, подходящи за една или друга насока на производството. По-голямото количество глина прави почвата по-свързана, по-тежка и по-студена. Гроздето, отгледано на такава почва, дава по-добре оцветено и по-плътно вино. В глинестите почви корените на лозата се развиват сравнително трудно. Пясъчните частици и чакълът затоплят почвата и допринасят за образуването на повече захари в гроздето. Пясъкът прави почвата по-рохкава, корените на растенията проникват дълбоко и лозите се развиват силно. От гроздето, отгледано на песъчливи почви, се добиват по-леки и фини вина.

Почвите, който са подходящи за отглеждане на грозде с цел производство на червени вина са умерено влажните, добре аерирани почви с добър топлинен режим, съдържащи умерено количество хумус (не повече от 3%) и достатъчно желязо, фосфор и калий. От разпространените у нас почви на тези изисквания отговарят различните подтипове черноземни почви, формирани предимно на льосова основа, тъмносиво-кафявите и канелените горски почви. Те се срещат в много райони на страната. За висококачествени, добре обагрени червени вина за предпочитане са почвите с по-високо съдържание на глина.

Почви, подходящи за отглеждане на лози за производство на бели вина са скелетните, песъчливи и глинесто песъчливи почви с лек механичен състав, с ниско съдържание на хумус (под 2%), но добре запасени с фосфор и калий, разположени на речни тераси и крайбрежни склонове. Предпочитат се по-светлите почви. На тези изисквания отговарят алувиалните и делувиалните почви и някои канелени почви, формирани на глинесто-песъчливи материали, каквито има в района на Варна, Бяла, Карлово, Карнобат, Поморие и др. За получаване на фини трапезни вина, за наливане в бутилки най-подходящи са лесно затоплящите се и проветриви почви с високо съдържание на чакъл, значително количество ситни глинести частици и високо съдържание на карбонати (15-20%).

Ако отглеждането на лози е с цел производство на десертно грозде, то тогава изискванията са по-големи. Предпочитат се по-дълбоки и свежи, но не тежки и сбити почви. Те трябва да са с по-богато хумусно съдържание (3-4%), с добра водозадържаща способност. Освен това трябва да бъдат осигурени с карбонати (до 10-15%) и с достатъчно фосфор и азот. Леките песъчливи почви може да се използуват за производство на десертно грозде (за предпочитане ранно) само при условие, че се напояват и се торят по-обилно. За десертните сортове лози са подходящи повечето от черноземните -карбонатни, типични и излужени и някои канелени горски почви.