Грижа за културите в оранжерии

Съществуват големи разлики между отглеждането на растения в оранжерии и на полето. Отглежданите в оранжерии култури образуват по-голяма растителна маса и дават много по-високи добиви в сравнение с отглежданите на полето. Поради това и начинът на отглеждане и грижа, се диференцира от този, който се прилага на открито. Специално внимание трябва да се обръща на торенето и подхранването.

Оранжерийните растения имат по-дълъг вегетационен период, през който трябва да се съблюдава температурата на въздуха и почвата. Ако почвата в оранжериите е с температура под допустимата за дадена култура, растенията могат да не се развият добре, дори при най-високо почвено плодородие.

Основното торене в оранжериите се извършва през есента, преди дълбокото обработване на почвата. При него се внасят цялото количество оборски тор, фосфорните торове и 1/2 от калиевите торове. Оборският тор може да се внася и с предпосадъчната обработка през пролетта, но само при песъчливите почви.

Този тип тор е особено необходим при нови оранжерии, построени върху площи е недостатъчно плодородни и със слаба поглъщателна способност на почвите. Тогава в продължение на две и повече години трябва да се тори е високи норми оборски тор - до 15 т на декар. След това нивото на хумуса се увеличава на 7-8%, което е предпоставка за поддържане на почвената структура, на въздушно-газовия режим на почвата и на активната микробиологична дейност. При постигане на тези стойности на хумуса, ежегодното торене е с по-малки количества оборски тор, достигащи максимално 8 тона на декар.

Винаги трябва да се има предвид, че прекомерното торене повишава солевата концентрация на хранителния разтвор в почвата, което рязко намалява усвоителната способност на кореновата система на растенията. В такива случаи растежът на стъблото се забавя, листата остават по-малки, тъмнозелени, а плодовете нарастват бавно и остават недоразвити. Количеството азотен тор и интервалът между подхранванията с него, се съобраява с типа на културата и запасеността на почвата с хранителни вещества .

При подхранването торът може да се даде в сухо състояние, като се разпръсква по цялата площ, в която се развива кореновата система на растенията, а след това леко се оросява. За по-голяма ефективност, азотният тор може да се даде разтворен в поливната вода. Затова оранжериите трябва да имат, хранителен възел, където да се подготвят торови разтвори, съдържащи в оптимална концентрация не само азот, но и всички необходими за растенията хранителни вещества, с определена солева концентрация и рН.

В личното стопанство за подхранване на растенията в оранжериите може да се използва пресен оборски тор размит в поливната вода и даден 4-5 пъти през една-две поливки по 1-1,5 т на декар. На почви с лек механичен състав и с ниско съдържание на хумус , това мероприятие дава много положителни резултати.

Необходимо е обаче да се подчертае, че пресният оборски тор, както и азотните торове при прекомерна употреба могат да повишат нитратното съдържание в плодовете до степен, вредна за здравето на човека. Изследванията показват, че подхранването с оборски тор, трябва да се прекрати близо месец преди масовата беритба. В оранжерийни условия, по традиция, най-често у нас се отглеждат краставици и домати. Едни от не толкова срещаните в оранжерии култури са дините и пъпешите, които обаче виреят, изключително добре в такива условия. Ранната продукция от тези култури, се реализира на пазара на по-високи цени и съответно печалбите са много по- привлекателни.

Разсадът от пъпеши се отглежда в по-топли и светли оранжерии. Сеитбата се извършва през първата половина на януари. До образуването на първите плодове растенията се поливат умерено, веднъж на 10 -15 дни. Редовното поливане започва, когато плодовете наедреят до 8 - 10 см. При добри грижи може да се получи добив в рамките на 6-9 кг от един кв. м площ. В нормални условия - на полето или бустана, тези добиви са по-трудно реализируеми.




Share
зареждане
Зареждам... Моля изчакайте!
Нямате продукти в кошницата!