Как влияе зимата върху лозовите насаждения

Лозовите насаждения са чувствителни към ниските  температури и през зимата в някои райони незагребаните лозя измръзват в различна степен. Обикновенно първо се повреждат пъпките, а после и чеповете, стъблата, рамената и кордоните. Повредите на пъпките при отделните сортове са различни. По-чувствителни са пъпките на десертните сортове, които измръзват при – 15 – 16 градуса. Набъбналите пъпки се повреждат от -2, 5, до -4 гр.С. При температура от -18 до – 21 гр. Когато температурите са от -23 до -24 гр.С се повреждат всички пъпки, а под -25 гр.С измръзва едногодишната и многогодишната дървесина. При по-продължителен студ от -10 до -15 гр.С частично измръзват главните пъпки. Пъпките на култуците са по-устойчиви, резервните пъпки също са по-устойчиви от главните. Когато лозите са в относителен покой и температурите се повишат до 10-12 гр.С започва процес на разкалване, студоустойчивостта им силно намалява и при рязко понижение на температурите, се получават много по-големи повреди не само по пъпките но и по ликото и камбиалната тъкан.

Корените на лозата измръзват при -7 и – 8 гр.С. Късните пролетни слани повреждат младите леторасти, съцветия и листа при температури – 1 до - 3 гр. С. Те стават първо тъмнозелени, след което покафеняват и изсъхват. От пролетните слани най-големи са повредите в загребните лозя, при които пъпките се развиват по-рано, от колкото при незагребните.
Ранните есенни слани повреждат листата, които при – 0, 7 гр.С покофеняват и изсъхват, а при температура по – 4 гр.С гроздовете стават чернокафяви, зърната омекват и покафеняват и изглеждат като попарени. От ранните есенни слани много често измръзват лозите във вкоренилищата. Под действието на отрицателните температури в тъканите на лозата протичат сложни физиологични и биохимични процеси. При измръзване клетките се обезводняват, водата от тях преминава в междуклетъчните пространства и образуват ледени кристали, повреждащи клетъчните мембрани. При размразяване клетките не се възстановяват.

За успешното презимуване на лозата при минусови температури е необходимо да се приложи цялостна система от агротехнически мероприятия, за да се осигури на лозите нормален растеж и добро узряване на леторастите. През цялата вегетация лозата трябва често да се обработват и да се поддържат чисти от плевели, да се осигури нормален хранителен и воден режим и добро слънчево огряване чрез правилно разположение на плодните звена и на леторастите в пространството на лозовия шпалир, да се прилагат зелените резитби, особено при десертните сортове, да се натоварват лозите според тяхната растежна сила, да се води редовно борба с болестите и неприятелите и др.

Много важно е лозята да се засаждат на терени с добър въздушен дренаж, като се избягват ниските, непроветриви и с тежки почви места, да се използват по-студеноустойчиви сортове. През есента е необходимо да се извърши навреме и качествено загребване на лозите. За борба със сланите се използват димни огнища от влажна слама, царевични стъбла, лозови пръчки и др.материали, разположени на 8-10 места в 1 дка лозе. Запалват се при температура 0 гр.С. Ефектът е по-голям, когато времето е напълно тихо. Облагородените лози в корените се запазват от ранна есенна слана, като се загребват спойките и о5-6 пъпки от леторастите през средата на септември.




Share
зареждане
Зареждам... Моля изчакайте!
Нямате продукти в кошницата!